Само на 116 км от София, при 370 метра нaдморска височина – гр. Враца е един от най-живописните градове в България. Сгушен в подножието на Врачанската планина, с кротко виещата се през града река Лева и страховитите скали, надвесени над покривите. Не са много градовете в България, чиято история е преминала през хилядолетия и много исторически епохи! Враца е един от тях.

Етнографско-възрожденският комплекс "Софроний Врачански", намиращ се на ул. "Давид Тодоров" 2, обхваща територия от 5,5 дка, върху която са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил и две обществени сгради от същия период - сградата на възрожденското училище "Възнесение", къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов и църквата "Св. Възнесение".

Намира се на малко площадно уширение северозападно от главния градски площад във Враца. Значителният й компактен обем с едри форми представлява една от забележителностите на града. По заемана площ тя е три пъти по-голяма от Куртпашовата кула, двойно по-висока и с подчертан отбранителен характер. Формата й е правилна каменна призма с височина 13 м. В края на 19-ти век кулата е била преустроена като градски часовник. Приземието е имало складово предназначение, а трите етажа са ползвани за жилищни нужди. Смята се, че кулата датира от 16-ти век.

Намира се на територията на Природен парк "Врачански Балкан" в западната част на главния площад на град Враца и се вписва в Ансамбъла на Историческия музей, Художествената галерия и Драматичния театър. Със своя оригинален силует,въпреки малките си размери създава впечатлението за средновековен замък. Тя е една от няколко подобни, съществували през турско време. Представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17ти век, но елементите й и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското средновековие-16ти век.

Могиланската могила е полуразрушен насип във Враца, който дълги години е стърчал в двора на една къща, почти в центъра на старата част на града. В периода 1965-66 година са проведени археологически проучвания на могилата. Археолозите открили една ограбена още в древността гробница и други две които са сравнително запазени. В по-голямата камера са намерени телата на възрастен човек и млада жена. Тук са намерени и две сребърни канички, четири фиали, бронзови съдове и различни оръжия между които много бронзови заострени върхове на стрели, железни остриета, бронзов шлем, сребърна кнемида (наколенник) на места позлатена и с много богата украса.